10 ene 2008, 0:12

Живот

  Poesía » Otra
607 0 3
 

ЖИВОТ

 

Какво разбра от тоз живот, кажи,

когато го изпълваш със безумие?

А всяка грешка в твоите очи

е твойто ново, малко остроумие.

 

Умница или грешница - не знам,

но пътя си затваряш от безсилие.

Животът е живот, а не съдба...?!

Дори доброто е за теб насилие.

 

И птицата във клетка все тъжи

и мисли, че светът до там достига,

Но щом открие свойта свобода -

високо във простора се издига.

 

Нали разбра, животът е небе.

Безумието клетка и преграда.

Търси просторите с усмивка ти

и няма да попаднеш във засада!

 

Очаквай утрото на всеки ден

и смисъл потърси във  всичко ново!

Животът ни примамва, но помни!

Той нищо не поднася наготово...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...