10 ene 2008, 0:12

Живот

  Poesía » Otra
601 0 3
 

ЖИВОТ

 

Какво разбра от тоз живот, кажи,

когато го изпълваш със безумие?

А всяка грешка в твоите очи

е твойто ново, малко остроумие.

 

Умница или грешница - не знам,

но пътя си затваряш от безсилие.

Животът е живот, а не съдба...?!

Дори доброто е за теб насилие.

 

И птицата във клетка все тъжи

и мисли, че светът до там достига,

Но щом открие свойта свобода -

високо във простора се издига.

 

Нали разбра, животът е небе.

Безумието клетка и преграда.

Търси просторите с усмивка ти

и няма да попаднеш във засада!

 

Очаквай утрото на всеки ден

и смисъл потърси във  всичко ново!

Животът ни примамва, но помни!

Той нищо не поднася наготово...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...