10 янв. 2008 г., 00:12

Живот

606 0 3
 

ЖИВОТ

 

Какво разбра от тоз живот, кажи,

когато го изпълваш със безумие?

А всяка грешка в твоите очи

е твойто ново, малко остроумие.

 

Умница или грешница - не знам,

но пътя си затваряш от безсилие.

Животът е живот, а не съдба...?!

Дори доброто е за теб насилие.

 

И птицата във клетка все тъжи

и мисли, че светът до там достига,

Но щом открие свойта свобода -

високо във простора се издига.

 

Нали разбра, животът е небе.

Безумието клетка и преграда.

Търси просторите с усмивка ти

и няма да попаднеш във засада!

 

Очаквай утрото на всеки ден

и смисъл потърси във  всичко ново!

Животът ни примамва, но помни!

Той нищо не поднася наготово...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...