Живот
ЖИВОТ
Какво разбра от тоз живот, кажи,
когато го изпълваш със безумие?
А всяка грешка в твоите очи
е твойто ново, малко остроумие.
Умница или грешница - не знам,
но пътя си затваряш от безсилие.
Животът е живот, а не съдба...?!
Дори доброто е за теб насилие.
И птицата във клетка все тъжи
и мисли, че светът до там достига,
Но щом открие свойта свобода -
високо във простора се издига.
Нали разбра, животът е небе.
Безумието клетка и преграда.
Търси просторите с усмивка ти
и няма да попаднеш във засада!
Очаквай утрото на всеки ден
и смисъл потърси във всичко ново!
Животът ни примамва, но помни!
Той нищо не поднася наготово...
© Иван Иванов All rights reserved.
