18 jun 2009, 21:24

Живот 

  Poesía » Otra
819 1 3

С душа на птица,

с криле на самота,

с очи, загледани

в безкрайността,

с усмивка, умъртвена

                        от тъга.

Животът разпилял е

приказни стъкла

и рубини нежни

са сърцата ни сега.

Но болката е красота.

И така животът

потъва във смъртта.

© Галя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Без думи толкова иситнски и чувствен стих!
  • Прелетях!
  • Но болката е красота.

    И така животът

    потъва във смъртта.

    Това ме смачка от кеф! чудесен финал на прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??