С душа на птица,
с криле на самота,
с очи, загледани
в безкрайността,
с усмивка, умъртвена
от тъга.
Животът разпилял е
приказни стъкла
и рубини нежни
са сърцата ни сега.
Но болката е красота.
И така животът
потъва във смъртта.
© Галя Георгиева Всички права запазени