14 feb 2009, 11:13

Живот

  Poesía
820 0 1

Родих се, за да живея
и го правя както умея,
плача и силно се смея
и в небесата аз се рея!

Не съм искал да се раждам,
но ето, че съм тук и виждам.
Него в цялост аз разнищвам,
до край да живея се опитвам!

Житейският път не е равен,
но по него вървя изправен,
за мен човекът с човека е равен,
в тоз живот все пак гаден!

Всеки ден нова капчица пот,
всеки ден в името ЖИВОТ
търся красотата в цвят и плод,
макар да зная, че и мен ме чака гроб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рей се, Митаче... РЕЙ СЕ!
    Това, че пътя не е равен не означава, че не трябва да вървиш по него.
    Живей и се Усмихвай!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....