Feb 14, 2009, 11:13 AM

Живот

  Poetry
817 0 1

Родих се, за да живея
и го правя както умея,
плача и силно се смея
и в небесата аз се рея!

Не съм искал да се раждам,
но ето, че съм тук и виждам.
Него в цялост аз разнищвам,
до край да живея се опитвам!

Житейският път не е равен,
но по него вървя изправен,
за мен човекът с човека е равен,
в тоз живот все пак гаден!

Всеки ден нова капчица пот,
всеки ден в името ЖИВОТ
търся красотата в цвят и плод,
макар да зная, че и мен ме чака гроб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рей се, Митаче... РЕЙ СЕ!
    Това, че пътя не е равен не означава, че не трябва да вървиш по него.
    Живей и се Усмихвай!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...