4 may 2012, 12:22

Живот?

1K 0 2

Постепенно пламъкът изчезва,
избледнява споменът за мойто детство чисто,
а сега жестокостта на битието го замества
и във бяг сериозен мислите си аз избистрям.


И пак загледан съм във точка сива,
и чудя се къде надеждата се там изгуби,
всичко свято, де що имах,
бе ми безвъзвратно взето, бях погубен.



В живота ми нахълтваха някакви си там персони,
целейки бавно света ми крехък те да разрушат,
и тогава нещастието започна неуморимо да ме гони,
позволявайки им лесно те да победят!!


И душата изпокъсана и изподрана от живот,
започна сили в опиатите да търси.
И питам се дали наистина това е то - живот?
Щом от желанието да го притежавам се отърсих.



В океана на заблудата съзнанието се губи,
търси упование и в малките неща дори,
а сърцето от безока самота пламенно гори.
И животът тъжен ще си свърши, може би?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Генов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...