Постепенно пламъкът изчезва,
избледнява споменът за мойто детство чисто,
а сега жестокостта на битието го замества
и във бяг сериозен мислите си аз избистрям.
И пак загледан съм във точка сива,
и чудя се къде надеждата се там изгуби,
всичко свято, де що имах,
бе ми безвъзвратно взето, бях погубен.
В живота ми нахълтваха някакви си там персони,
целейки бавно света ми крехък те да разрушат,
и тогава нещастието започна неуморимо да ме гони,
позволявайки им лесно те да победят!! ...