29 may 2016, 21:35  

Живот

  Poesía » Otra
918 0 1

 

Някой звъни на вратата?!
Отварям! Я гледай ти -
Съдбата стои,
а до нея уморен и встрани,
Животът приклекнал - седи!
Приканва ме с поглед,
посочва ми с пръст - тръгни,
разпилей свободно косите,
качи се на коня, дръж здраво юздите -
галопирай, лети!
Вземи го в шепите, псувай на воля,
обичай, сбъдвай мечти,
променяй всичко, което поискаш,
ти си ездачът, ти ни води!
Хайде - Отивай! Избирай!
Обличай цветната рокля и да вървим,
че нямаме време да чакаме,
ей сега ще е утро, зори!
.. но от теб ще поискаме
само,
да не забравяш правило номер 1,
че роклята шарена ние ти даваме,
че ще има скъсано, когато паднеш или боли!
... Какво - не искаш ли?
Роклята бяла избираш,
желаеш животът ти по мед и масло да върви,
да бъдеш невзрачна, безлична,
да скучаеш, да не тъжиш -
е, момиче, различно,
ти, сега ще решиш?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Радина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • " ... да бъдеш невразчна, безлична, да скучаеш, да не тъжиш - е, момиче, различно, ти, сега ще решиш?!"

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...