6 ago 2013, 14:05  

Живот...

  Poesía » Otra
610 0 0

Хладен навява ветрец

върху моето съблечено тяло,

топъл, сладък дъждец, 

под дървото порутено, вяло.

Отпивам с глътки дълбоки,

сълзите бистри, свенливи.

Реки буйни, земи ярко зелени,

гръмове прехвърчат сънливи.

 

Живот, аз наричам живот, 

тази обагрена в цветовете земя,

коне диви препускат в галоп,

сресват с краката си златни жита.

Птици пойни надават на глас

песни разтапящи лед,

а душата се носи в захлас 

с крила през друм и над плет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рангел Рангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...