Живот...

Хладен навява ветрец

върху моето съблечено тяло,

топъл, сладък дъждец, 

под дървото порутено, вяло.

Отпивам с глътки дълбоки,

сълзите бистри, свенливи.

Реки буйни, земи ярко зелени,

гръмове прехвърчат сънливи.

Живот, аз наричам живот, 

тази обагрена в цветовете земя,

коне диви препускат в галоп,

сресват с краката си златни жита.

Птици пойни надават на глас

песни разтапящи лед,

а душата се носи в захлас 

с крила през друм и над плет.