6 авг. 2013 г., 14:05  

Живот...

614 0 0

Хладен навява ветрец

върху моето съблечено тяло,

топъл, сладък дъждец, 

под дървото порутено, вяло.

Отпивам с глътки дълбоки,

сълзите бистри, свенливи.

Реки буйни, земи ярко зелени,

гръмове прехвърчат сънливи.

 

Живот, аз наричам живот, 

тази обагрена в цветовете земя,

коне диви препускат в галоп,

сресват с краката си златни жита.

Птици пойни надават на глас

песни разтапящи лед,

а душата се носи в захлас 

с крила през друм и над плет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рангел Рангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...