15 abr 2015, 1:26

Живот

  Poesía
726 0 6

Животът е река -

тече, назад не 

може да се върне.

Бегълка -

далеч от роден дом,

мечтите не изпуска.

Бележник е със спомени -

залостени  в сърдечни килии,

бели листове -

недописани, следи от мастило.

Пишем ли, пишем в дните си!

Животът е блясък в детски очи,

трепереща старческа снага,

влага в уморени очи

и усмивка за сбогом.

Подарък, който никога не се повтаря!

Отваря вратата на вечността,

очакват  ни толкова близки и

поемаме с любовта по 

пътеките на безкрайността..!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Със Стойна Димова! Поздрави и от мен!
  • Животът е река!Какво по точно обяснение е нужно за да спрем със своята безхаберност че да го рушим и унищожаваме живота си!Болно е че сме виждащи слепци!!!Поздрави за силният стих!!!Христос воскресе!!!
  • С Никола Апостолов! Поздравление, Васе!
  • "Животът е блясък в детски очи,
    трепереща старческа снага,
    влага в уморени очи
    и усмивка за сбогом."

    Добро изброяване на живота, Василке, на фона на Хераклитовото "Панта рей". "Човек никога не може да се окъпе в една и съща река" - казва Хераклит, но "Човек дори и веднъж не може да се окъпе в една и съща река" - добавя Кратил!

    Поздравление за творбата!
  • "Животът е река-
    тече,назад не
    може да се върне".
    "Животът е блясък в детски очи,"
    "Подарък,който никога не се повтаря!"
    Запомнящи се мъдрости,Василке!Харесах и го оценявам!Поздрави от мен
    и хубав ден!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...