30 ene 2016, 10:57  

Живот 

  Poesía » Filosófica
311 0 0

Животе, коварен и пълен с капани,

мене не плашат жлъчните закани.

Не чупя се азе като съчки сухи,
за твоите заплахи ушите ми са глухи.

Изправям се гордо и с глас най-звънък

ти казвам внимавай, че ледът е тънък.

Тежък си бил, така ли, не мисля,

от всичко най-черно аз теб ще изчистя,

та пред мен да блеснеш кат изгрев най-чуден

и успехът ще дойде, дори да е труден.

© Христо Братованов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??