30.01.2016 г., 10:57  

Живот

452 0 0

Животе, коварен и пълен с капани,

мене не плашат жлъчните закани.

Не чупя се азе като съчки сухи,
за твоите заплахи ушите ми са глухи.

Изправям се гордо и с глас най-звънък

ти казвам внимавай, че ледът е тънък.

Тежък си бил, така ли, не мисля,

от всичко най-черно аз теб ще изчистя,

та пред мен да блеснеш кат изгрев най-чуден

и успехът ще дойде, дори да е труден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Братованов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...