30.01.2016 г., 10:57 ч.  

Живот 

  Поезия » Философска
313 0 0

Животе, коварен и пълен с капани,

мене не плашат жлъчните закани.

Не чупя се азе като съчки сухи,
за твоите заплахи ушите ми са глухи.

Изправям се гордо и с глас най-звънък

ти казвам внимавай, че ледът е тънък.

Тежък си бил, така ли, не мисля,

от всичко най-черно аз теб ще изчистя,

та пред мен да блеснеш кат изгрев най-чуден

и успехът ще дойде, дори да е труден.

© Христо Братованов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??