Животе, коварен и пълен с капани,
мене не плашат жлъчните закани.
Не чупя се азе като съчки сухи,
за твоите заплахи ушите ми са глухи.
Изправям се гордо и с глас най-звънък
ти казвам внимавай, че ледът е тънък.
Тежък си бил, така ли, не мисля,
от всичко най-черно аз теб ще изчистя,
та пред мен да блеснеш кат изгрев най-чуден
и успехът ще дойде, дори да е труден.
© Христо Братованов Все права защищены