13 dic 2006, 22:47

Живот

  Poesía
1.1K 0 3

Мечта – по-светла от зората.

Грях – по-страшен от нощта.

Тайна скрита под луната.

Страст измита от дъжда

 

 

Усмивка – по-скъпа от живота.

Сърце – по-топло от огнище.

Целувка ,глас, приспивна нота,

Две тела, вплетени в кълчище.

 

Дума – по-остра от кама.

Раздяла – по-горчива от отрова.

Две очи проронили сълза.

Спомен и въздишка нова.

 

Птица рее се в простора,
в миг отпуска силните крила.
Изведнъж почувствала умора
отказва свойта свобода.

Да бие спира нежното сърце
Самотата бавно го обгръща
и плаче нараненото дете,
споменът горчив прегръща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Балабанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...