Мечта – по-светла от зората.
Грях – по-страшен от нощта.
Тайна скрита под луната.
Страст измита от дъжда
Усмивка – по-скъпа от живота.
Сърце – по-топло от огнище.
Целувка ,глас, приспивна нота,
Две тела, вплетени в кълчище.
Дума – по-остра от кама.
Раздяла – по-горчива от отрова.
Две очи проронили сълза.
Спомен и въздишка нова.
Птица рее се в простора,
в миг отпуска силните крила.
Изведнъж почувствала умора
отказва свойта свобода.
Да бие спира нежното сърце
Самотата бавно го обгръща
и плаче нараненото дете,
споменът горчив прегръща.
© Ивелина Балабанова Todos los derechos reservados