Морещица
37 el resultado
Разлисти ме!
Отразявам се във твоята усмивка!
Редят се есени,
когато бурята в теб не стихва...
А аз съм стръкче, ...
  499 
Есенно ми е в твоята прегръдка.
Ухаеш на избягали луни.
От усмивката ти искам само глътка,
после ще оставя любовта да спи!
Докосваш ме с вятърни очи. ...
  401 
Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ
и съм звукът от неизреченото „сбогом“.
Вкусът съм на избягалото утре
и дъхът съм на умиращите рози.
Мостът съм, рушащ се под нозете ...
  611 
Ето ме в празната поликлиника, ето ме, вървя по празния коридор – всичко е толкова бяло и безлично, толкова чисто, чак на въздуха му липсва миризма. Бегло си спомням колко много мразех болниците преди реформите, всъщност бегло си спомням какво е да мразя – толкова много чувства ни отнеха с поставяне ...
  964 
Ти потънал си
в сенките на кървава зора.
И опитваш някакси
да се измъкнеш, протягайки ръка.
Но всички слепи са, ...
  810 
Денят гасне, превръщайки се в нощ.
Само аз и ти сме - да бъдем себе си сега!
Страстта е вече в цялата си мощ.
Погледни ме - забрави ми другите лица!
Без преструвки ще ни бъде лесно. ...
  733 
I
Здрачаваше се, а Шугър вървеше сама по и без друго тъмната пътечка. Държеше в ръцете си сгънатата бележка и се оглеждаше. Знаеше, че не бива да се разхожда сама по тези места, особено по тъмно, но чувствата, извиращи от поканата, я накараха да затвори очите си и поне веднъж в живота си да прекрачи ...
  2612 
Душата
Тя трепери
Трепери в смъртен страх
Виновна е,
че някой си отива ...
  1403 
Пускам те
И тук
Оставам тиха
Да чуя този звук
Да запомня ...
  815 
Цветенце съм в твоите ръце.
Цветенце, но с биещо сърце.
Огрей ме, Слънчице, за да поникна.
Огрей ме и ще те обикна.
В саксийка с нежност засади ме. ...
  779 
Без страх оковите свали ми.
Прости ме с мойта самота.
И видях неща незрими.
И чух звукът на тишина.
Светът отвътре ми показа ...
  1189 
Без да питам искаш ли ме още.
Без в мен да има капчица лъжа.
Без да търся чужда ласка нощем.
Без да моля за твоите слова.
Ще те потърся на лятото във зноя. ...
  1572 
Жадувам нежно да ме галиш.
С устни жадно да ме палиш.
С дъх дъха ти да отнема.
Всичко свято да ти взема.
Любовта ти в миг да ме обгърне. ...
  848 
Да дишам – не! Без теб не мога!
И да виждам, да усещам и да спя.
Да обичам – не! Без теб не мога!
Без сърце някой може ли това?
Без очите ти сияйни - не, не мога! ...
  967 
Вървя по улицата пуста,
а е тъмно и боли.
Виждам как на църквата, на кръста,
увити има хиляди змии.
Призраци през мен минават, ...
  657 
Гореща влага,
Накъсани въздишки.
Стоим на прага.
Сърцата, бията те лудешки.
Желаем се, ...
  711 
Пърхат приказните феи
със свойте сребърни криле.
Кръжат страхливо, онемели
от болката на малкото сърце.
Заслушани в тъжната му песен, ...
  834 
Беше сама в стаята си, заровила глава във възглавничката си, молейки се така сълзите да се смилят над нея и да спрат да се леят. Но... те не спираха. Мокреха нежната кожа, проправяха си път по нея до устните й, вече свикнали със соления им вкус.
Пое си дълбоко дъх. „Дали сълзите от щастие са сладки? ...
  1971 
Здрачаваше се. Бавно, но неумолимо нощта спускаше пипалата си върху хладната земя и обгръщаше всичко, всеки малък детайл, галейки го с ледената си ласка. Ласка на любовница, готвеща се да поиска и вземе всичко, да доведе избранника си до несвяст, карайки го да я желае все по-силно и да я моли да не ...
  1424 
Излизам и затварям входната врата след себе си. Оглеждам се и нищо не виждам, сивота, примигам - студът щипе очите ми. Поемам въздух... той раздира дробовете ми... и ...потеглям. На къде отивам ли? Ще разбереш... Дали се усмихвам? Не... нямам сили за това...Светът тепърва се събужда и всичко е толко ...
  1738 
Сами сме
В твоята постеля
Потиш се
А аз треперя
Седим ...
  777 
Седя на края на света.
Седя сама и не плача.
Седя и се губя в нощта.
Седя, а искам да закрача.
Мълча, лутам се в мисли. ...
  769 
Защо ли хората са злобни?
Питам се това от малка.
Защо са толкоз долнопробни?
И чувствата превръщат в залъгалка?
Моля се света да разбера, ...
  2339 
Ела при мен, като скитник отхвърлен,
от докосването на страстта опърлен.
Отворена за теб е моята врата.
Поискай ми подслон, не оставяй ме сама.
Нека на любов да ти ухая, ...
  1465 
Да, проблеми имам! Проблемите са винаги безкрай! Всеки присърце го взимам, за Ада ми това е Рай! Рай, в който аз изгарям. Минута след минута си отивам. Уморено очите си затварям, но от страх да се събудя, не заспивам. И без сън, без мъничко почивка, обикалям бледна ден и нощ. Без път, отровена в гор ...
  752 
I
Отвори бавно очите си, които досега притискаше с ръцете си. Започна да примига, за да свикне със светлината в макар слабо осветената стая. Главата му пулсираше, беше се изпотил и усещаше неприятната миризма, която излъчваше тялото му.
Извъртя глава и погледът му се спря на безжизненото мъжко тяло ...
  1809 
Протягам ръка –
Остани! Нека те усетя.
Не! Не си отивай сега.
Не ме оставяй тук проклета.
Душата ми за теб ридае. ...
  781 
Малка пътечка се вие,
Над нея виелица вие.
Снежинки от небето се сипят,
Но пътечката не ще засипят.
Щом я докосне снежинка, ...
  975 
Будна съм,
а светът ми още спи.
Жива съм,
а около мен мъртви души.
...
  845 
И е трудно да живееш.
И е трудно да простиш.
И е трудно да се смееш
и напред да продължиш.
...
  851 
Защо, когато имам нужда,
Все до мен те няма?
Защо ме чувстваш чужда
И раната превръщаш в яма?
...
  830 
Чакам те, замръзвам.
Чакам да те видя пак.
Чакам и не дръзвам
Да заплача, мрак.
...
  828 
  802 
Мечта – по-светла от зората.
Грях – по-страшен от нощта.
Тайна скрита под луната.
Страст измита от дъжда
...
  797 
Промених се аз.
Промени се и ти
Вече няма ни нас,
А бяхме сестри.
...
  2193 
Усмихнат ме поглеждаш,
в очите ти съм толкова безсилна.
За ръка към Ада ме повеждаш.
Не ще потръпна – аз съм силна!
Не ще издам ни стон, ни звук. ...
  806 
Едно сърце умира
Една душа се дави
Едно дете се спира
И опитва да забрави
Ала споменът се връща ...
  752 
Propuestas
: ??:??