13 дек. 2006 г., 22:47

Живот

1.1K 0 3

Мечта – по-светла от зората.

Грях – по-страшен от нощта.

Тайна скрита под луната.

Страст измита от дъжда

 

 

Усмивка – по-скъпа от живота.

Сърце – по-топло от огнище.

Целувка ,глас, приспивна нота,

Две тела, вплетени в кълчище.

 

Дума – по-остра от кама.

Раздяла – по-горчива от отрова.

Две очи проронили сълза.

Спомен и въздишка нова.

 

Птица рее се в простора,
в миг отпуска силните крила.
Изведнъж почувствала умора
отказва свойта свобода.

Да бие спира нежното сърце
Самотата бавно го обгръща
и плаче нараненото дете,
споменът горчив прегръща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...