20 sept 2006, 12:46

живот 

  Poesía
731 0 2
Като виенско колело,животът се върти.
В един миг си горе на върха,
а в другият си паднал низко !
Издигането е вълшебно.
Бавно литваш към небето,
щастие и свобода,изпълват твоята душа.
От там се виждат само хубави неща.
Всичко е кристално,чисто.
Обгърнат си от красота и сияйна светлина.
Докато мислиш,че си защитен
и лошото не може да те стигне,
очи затваряш и почваш да мечтаеш.....

Падането става изведнаж.
С бясна скорост си вече долу.
Целият опръскан си с кал
и смрад наоколо витае.
Тук виждаш,колко нещастни хора има,
гладни,болни,тъжни и самотни,
ако можеш ,помогни,
защото колелото се върти,върти....

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Малко са хората, които се раждат, призвани да са на върха. Повечето тръгват от нулата и по едни или други пътища стигат до там.Въпросът е когато са горе, да не забравят откъде са тръгнали...Поздравления за стиха и от мен!
  • Споделям мъката от всичките ти стихове.
    Не можем да се месим във волята Божия...
    Живите трябва да се борим!
Propuestas
: ??:??