Sep 20, 2006, 12:46 PM

живот

  Poetry
933 0 2
Като виенско колело,животът се върти.
В един миг си горе на върха,
а в другият си паднал низко !
Издигането е вълшебно.
Бавно литваш към небето,
щастие и свобода,изпълват твоята душа.
От там се виждат само хубави неща.
Всичко е кристално,чисто.
Обгърнат си от красота и сияйна светлина.
Докато мислиш,че си защитен
и лошото не може да те стигне,
очи затваряш и почваш да мечтаеш.....

Падането става изведнаж.
С бясна скорост си вече долу.
Целият опръскан си с кал
и смрад наоколо витае.
Тук виждаш,колко нещастни хора има,
гладни,болни,тъжни и самотни,
ако можеш ,помогни,
защото колелото се върти,върти....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малко са хората, които се раждат, призвани да са на върха. Повечето тръгват от нулата и по едни или други пътища стигат до там.Въпросът е когато са горе, да не забравят откъде са тръгнали...Поздравления за стиха и от мен!
  • Споделям мъката от всичките ти стихове.
    Не можем да се месим във волята Божия...
    Живите трябва да се борим!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...