4 oct 2006, 12:21

живот

  Poesía
902 0 1
След ураган, връхлетял ни изведнаж,
останахме дърво без корен-
обрулено и унищожено.
на него не остана лист,
дори и малко зрънце от плода му .

Надеждите ни порой опустоши .
Дълбоко във земята ги отнесе,
следа от тях,не ще се появи,
на повърхността и стръкче няма да излезе .

През мечтите ни, цунами мина .
В дълбините черни изчезнаха за миг,
въздух не могат да поемат
и Слънцето не ще да видят пак.

От сега нататък, животът ни ще е торнадо.
Ожулени и окървавени, във вихъра му,ще се носим ний.
Без чувства и без мечти ще бъдем,
до края на житейските си дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...