Oct 4, 2006, 12:21 PM

живот

  Poetry
895 0 1
След ураган, връхлетял ни изведнаж,
останахме дърво без корен-
обрулено и унищожено.
на него не остана лист,
дори и малко зрънце от плода му .

Надеждите ни порой опустоши .
Дълбоко във земята ги отнесе,
следа от тях,не ще се появи,
на повърхността и стръкче няма да излезе .

През мечтите ни, цунами мина .
В дълбините черни изчезнаха за миг,
въздух не могат да поемат
и Слънцето не ще да видят пак.

От сега нататък, животът ни ще е торнадо.
Ожулени и окървавени, във вихъра му,ще се носим ний.
Без чувства и без мечти ще бъдем,
до края на житейските си дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...