4 окт. 2006 г., 12:21

живот

901 0 1
След ураган, връхлетял ни изведнаж,
останахме дърво без корен-
обрулено и унищожено.
на него не остана лист,
дори и малко зрънце от плода му .

Надеждите ни порой опустоши .
Дълбоко във земята ги отнесе,
следа от тях,не ще се появи,
на повърхността и стръкче няма да излезе .

През мечтите ни, цунами мина .
В дълбините черни изчезнаха за миг,
въздух не могат да поемат
и Слънцето не ще да видят пак.

От сега нататък, животът ни ще е торнадо.
Ожулени и окървавени, във вихъра му,ще се носим ний.
Без чувства и без мечти ще бъдем,
до края на житейските си дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Узунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...