След ураган, връхлетял ни изведнаж,
останахме дърво без корен-
обрулено и унищожено.
на него не остана лист,
дори и малко зрънце от плода му .

Надеждите ни порой опустоши .
Дълбоко във земята ги отнесе,
следа от тях,не ще се появи,
на повърхността и стръкче няма да излезе .

През мечтите ни, цунами мина .
В дълбините черни изчезнаха за миг,
въздух не могат да поемат
и Слънцето не ще да видят пак.

От сега нататък, животът ни ще е торнадо.
Ожулени и окървавени, във вихъра му,ще се носим ний.
Без чувства и без мечти ще бъдем,
до края на житейските си дни.