4 окт. 2006 г., 12:21

живот

899 0 1
След ураган, връхлетял ни изведнаж,
останахме дърво без корен-
обрулено и унищожено.
на него не остана лист,
дори и малко зрънце от плода му .

Надеждите ни порой опустоши .
Дълбоко във земята ги отнесе,
следа от тях,не ще се появи,
на повърхността и стръкче няма да излезе .

През мечтите ни, цунами мина .
В дълбините черни изчезнаха за миг,
въздух не могат да поемат
и Слънцето не ще да видят пак.

От сега нататък, животът ни ще е торнадо.
Ожулени и окървавени, във вихъра му,ще се носим ний.
Без чувства и без мечти ще бъдем,
до края на житейските си дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Узунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...