8 nov 2007, 16:43

Живот

765 0 3
Времето минава безусетно и ни понася безмилостно кам бурния тежък живот.
А аз все още мисля по кой път да поема.
Толкова съм объркана, толкова мъка тая в малката си, но добра душа. 
И няма кой да я оцени такава, каквато е тя!
Мисля аз, непрекъснато мисля какво да правя със своя живот.
Самотата разяжда моята душа.
Болката разкъсва сърцето.
И пак отминава денят,
така - между пръстите на ръцете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много искрено, нежно, доверчиво и откровено... Николета, търсиш себе си и е чудесно, че си избрала поезията за това ! А поезията се чувства и ражда в големите души...
    "Самотата разяжда моята душа.
    Болката разкъсва сърцето.
    И пак отминава денят,
    така - между пръстите на ръцете."
    Давай смело напред, събери пръстите в шепа и подари своя ден на хората ...
  • Замръзналото пролет се топи
    и от водата попита от земята,
    нещо ново в теб ще се роди.

    Защото със страдание душата,
    ражда радостта и светлината,
    блесва с хиляди лъчи,
    усмивката разчупила недрата,
    от която радостта ще се появи.

    Не е мечта,надеждата гори в очите,
    дори през най-ужасната студена нощ.
    Защото живота не е само страдание,
    не сме царе,за да живеем само във разкош.

    А силата на младостта кипи
    и в тебе ще избухне,потърпи.
    Сълзата капне ли в земята,
    напоява в теб покълнали цветята.

    А днес е мраз,хвърчи снега,
    и лош е днес света.
    Но няма нищо да се промени,
    промяната ти първо от тебе започни!!!
  • Тц,нещо доста му куца...и не само правописът.."към бурния .."

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...