8 нояб. 2007 г., 16:43

Живот

Поэзия » Философская

770 0 3

Времето минава безусетно и ни понася безмилостно кам бурния тежък живот.
А аз все още мисля по кой път да поема.
Толкова съм объркана, толкова мъка тая в малката си, но добра душа.
И няма кой да я оцени такава, каквато е тя!
Мисля аз, непрекъснато мисля какво да правя със своя живот.
Самотата разяжда моята душа.
Болката разкъсва сърцето.
И пак отминава денят,
така - между пръстите на ръцете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Много, много искрено, нежно, доверчиво и откровено... Николета, търсиш себе си и е чудесно, че си избрала поезията за това ! А поезията се чувства и ражда в големите души...
"Самотата разяжда моята душа.
Болката разкъсва сърцето.
И пак отминава денят,
така - между пръстите на ръцете."
Давай смело напред, събери пръстите в шепа и подари своя ден на хората ...

2007-11-09T01:44:24+02:00
U (Краси Иванов)

Замръзналото пролет се топи
и от водата попита от земята,
нещо ново в теб ще се роди.

Защото със страдание душата,
ражда радостта и светлината,
блесва с хиляди лъчи,
усмивката разчупила недрата,
от която радостта ще се появи.

Не е мечта,надеждата гори в очите,
дори през най-ужасната студена нощ.
Защото живота не е само страдание,
не сме царе,за да живеем само във разкош.

А силата на младостта кипи
и в тебе ще избухне,потърпи.
Сълзата капне ли в земята,
напоява в теб покълнали цветята.

А днес е мраз,хвърчи снега,
и лош е днес света.
Но няма нищо да се промени,
промяната ти първо от тебе започни!!!

2007-11-08T21:27:16+02:00
^l^ (Нежното Ласо)

Тц,нещо доста му куца...и не само правописът.."към бурния .."

2007-11-08T19:42:21+02:00