3 dic 2010, 13:07

Живот без следи

  Poesía
1K 0 8

Животът ми разтапя се в тишина,

скоро даже ще се изпари!

И не ще остави диря в таз земя,

не ще си вземе сбогом дори!

 

Живея в своята трагедия,

минало аз нямам, а от бъдещето ме боли...

За изгубените мигове сега се жалвам

и оцветявам пак във сиво новите си дни!

 

Живея в самота.

Понякога шумна, понякога тиха,

понякога бледа, но винаги е тя!

Където и да съм, винаги към нея аз отивам.

 

И така препускам през  дните си,

зад мене е тихо – не оставям следи.

Който иска, нека с мен живота да си сподели –

тук, в страната на несбъднатите мечти!


© Красимир Иванов. Всички права запазени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...