3 dic 2010, 13:07

Живот без следи

  Poesía
1K 0 8

Животът ми разтапя се в тишина,

скоро даже ще се изпари!

И не ще остави диря в таз земя,

не ще си вземе сбогом дори!

 

Живея в своята трагедия,

минало аз нямам, а от бъдещето ме боли...

За изгубените мигове сега се жалвам

и оцветявам пак във сиво новите си дни!

 

Живея в самота.

Понякога шумна, понякога тиха,

понякога бледа, но винаги е тя!

Където и да съм, винаги към нея аз отивам.

 

И така препускам през  дните си,

зад мене е тихо – не оставям следи.

Който иска, нека с мен живота да си сподели –

тук, в страната на несбъднатите мечти!


© Красимир Иванов. Всички права запазени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....