3.12.2010 г., 13:07 ч.

Живот без следи 

  Поезия
676 0 8

Животът ми разтапя се в тишина,

скоро даже ще се изпари!

И не ще остави диря в таз земя,

не ще си вземе сбогом дори!

 

Живея в своята трагедия,

минало аз нямам, а от бъдещето ме боли...

За изгубените мигове сега се жалвам

и оцветявам пак във сиво новите си дни!

 

Живея в самота.

Понякога шумна, понякога тиха,

понякога бледа, но винаги е тя!

Където и да съм, винаги към нея аз отивам.

 

И така препускам през  дните си,

зад мене е тихо – не оставям следи.

Който иска, нека с мен живота да си сподели –

тук, в страната на несбъднатите мечти!


© Красимир Иванов. Всички права запазени!

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно ! Много ми хареса ! ( =
  • Харесва ми ! Браво
  • Благодаря ти, Фери! Благодаря и на всички отделили време за стиха ми!
  • Тъжно е да не оставяш следи- така няма как да те последват. Но ти пишеш прекрасно- това са твоите отпечатъци!
    Поздрав!
  • Поздрав!
  • Аз съм първа в тази странапоздрав,много ми хареса!!!!
  • http://vbox7.com/play:f6c30215
  • "минало аз нямам, а от бъдещето ме боли..."

    Бъдещето неминуемо ни дебне - с всичките си изненади!!

    Няма мърдане - и да искаш, и да не искаш хич няма и да те остави само в сивотата.
    Просто по пътя си всички минаваме и през "страната на несбъднатите мечти"
    http://www.youtube.com/watch?v=gWNRUVMboq4
Предложения
: ??:??