Живот без следи
Животът ми разтапя се в тишина,
скоро даже ще се изпари!
И не ще остави диря в таз земя,
не ще си вземе сбогом дори!
Живея в своята трагедия,
минало аз нямам, а от бъдещето ме боли...
За изгубените мигове сега се жалвам
и оцветявам пак във сиво новите си дни!
Живея в самота.
Понякога шумна, понякога тиха,
понякога бледа, но винаги е тя!
Където и да съм, винаги към нея аз отивам.
И така препускам през дните си,
зад мене е тихо – не оставям следи.
Който иска, нека с мен живота да си сподели –
тук, в страната на несбъднатите мечти!
© Красимир Иванов. Всички права запазени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Иванов Всички права запазени
