28 oct 2004, 13:48

Живот-братко мой

  Poesía
1.6K 0 1
                                Живот-братко мой

Земята спи,но аз не спя
вървя по улицата сам
вътре в мен кипи кръвта-
пред нас е само вечността.
Имали някой с мен в този късен час?
Имали някой или сам дишам аз?
На яве и на сън Той е с мен.
Във вените ми е еритроцит обикновен.

Живот -братко мой,
живот -изпълнен с тежест
двамата с теб от първи дъх поели сме.

Изпихли аз -последната
глътка от теб братко мой?
Въздух в дробовете спря
и те повличам в свят от тъмнина.
Двамата с теб от първи дъх поели сме,
двамата в пръст потъваме.
Аз изпивам теб-
ти пресъхваш мен
наравно сме -пат всеки ден.

Аз мечтаех ,тъгувах,
но твойто име аз бълнувах.
Изпитвах любов ,омраза ,
чувах нежен глас,
но в теб вярах аз.
Търсих път -последен влак,
намирам,но пътници в него няма пак.

Живот-братко мой,
живот-изпълнен с тежест,
двамата с теб от първи дъх поели сме. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Замфиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...