2 ago 2008, 16:03

Живот като на лента

  Poesía » Otra
921 0 2
И ето, първата сълза кристална,
първият дълъг миг на самота,
първата прегръдка прощална
и почти две тъжни приятелски сърца.
Животът наш красив бе,
нежен като любовна поема,
енергичен като малко дете,
забавен като циркова арена.

Всеки миг ще остане в моето сърце,
вечен като мистичната Вселена,
с аромат на безкрайно люляково поле,
весел като тайната ни дилема.

Разбираш ли ме сега?
Не сме просто двете неразделни момичета,
не сме просто деца,
а белязаните от приятелството "кокичета".

Да, малки кокичета, така ни наричаха,
ех, колко весело ни беше, нали,
проблемите дружбата ни не посичаха,
но ето, смъртта те взе при себе си. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ден Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ами аз го чувствам така...а от страни как изглежда не мога да определя
  • Раздялата е като смърт!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...