Aug 2, 2008, 4:03 PM

Живот като на лента 

  Poetry » Other
648 0 2
И ето, първата сълза кристална,
първият дълъг миг на самота,
първата прегръдка прощална
и почти две тъжни приятелски сърца.

Животът наш красив бе,
нежен като любовна поема,
енергичен като малко дете,
забавен като циркова арена.

Всеки миг ще остане в моето сърце,
вечен като мистичната Вселена,
с аромат на безкрайно люляково поле,
весел като тайната ни дилема.

Разбираш ли ме сега?
Не сме просто двете неразделни момичета,
не сме просто деца,
а белязаните от приятелството "кокичета".

Да, малки кокичета, така ни наричаха,
ех, колко весело ни беше, нали,
проблемите дружбата ни не посичаха,
но ето, смъртта те взе при себе си. 

© Ден All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ами аз го чувствам така...а от страни как изглежда не мога да определя
  • Раздялата е като смърт!
Random works
: ??:??