Живот като на лента
първият дълъг миг на самота,
първата прегръдка прощална
и почти две тъжни приятелски сърца.
Животът наш красив бе,
нежен като любовна поема,
енергичен като малко дете,
забавен като циркова арена.
Всеки миг ще остане в моето сърце,
вечен като мистичната Вселена,
с аромат на безкрайно люляково поле,
весел като тайната ни дилема.
Разбираш ли ме сега?
Не сме просто двете неразделни момичета,
не сме просто деца,
а белязаните от приятелството "кокичета".
Да, малки кокичета, така ни наричаха,
ех, колко весело ни беше, нали,
проблемите дружбата ни не посичаха,
но ето, смъртта те взе при себе си.
© Ден All rights reserved.