Aug 2, 2008, 4:03 PM

Живот като на лента

  Poetry » Other
917 0 2
И ето, първата сълза кристална,
първият дълъг миг на самота,
първата прегръдка прощална
и почти две тъжни приятелски сърца.
Животът наш красив бе,
нежен като любовна поема,
енергичен като малко дете,
забавен като циркова арена.

Всеки миг ще остане в моето сърце,
вечен като мистичната Вселена,
с аромат на безкрайно люляково поле,
весел като тайната ни дилема.

Разбираш ли ме сега?
Не сме просто двете неразделни момичета,
не сме просто деца,
а белязаните от приятелството "кокичета".

Да, малки кокичета, така ни наричаха,
ех, колко весело ни беше, нали,
проблемите дружбата ни не посичаха,
но ето, смъртта те взе при себе си. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ден All rights reserved.

Comments

Comments

  • ами аз го чувствам така...а от страни как изглежда не мога да определя
  • Раздялата е като смърт!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...