Тръгнал по пътя,
по който мъдрецът се връща.
Водата ми мътят,
но и ме прегръщат.
И няма да спра,
изгубя ли смисъл,
знам, ще умра.

Неук, неграмотен,
в живота съм влязъл.
Сред хора, самотен,
всички отрязал.
Каквото открих,
за себе си пазя,
Тъгата простих.
не мога да мразя.

Какви не пътеки,
изкачвах, пълзях.
Подминаваше всеки,
зад гърба ми със смях.
Но виждах, само да свети,
наивен и глупав до грях.
А хората, толкова клети,
не помнят, има ли ме или бях.

Вървя си по пътя,
мъдрецът няма да срещна.
Не ще и отстъпя,
ако и всяка стъпка е грешна.
Живот ли е, мой си е той
и няма да спра.
За себе си аз съм герой,
или живея, или ще умра.

Явор Перфанов
06.11.2018
Г.Оряховица

:)