3 nov 2011, 14:28

Живот на длан

  Poesía
864 0 9

Живот на длан

 

На Мили

 

 Днес държиш живота си на длан

и сама редиш самотните постели.

Болката във мрака е закон,

но само миг в невидимите двери.

 

Така реши, с усмивка затаена,

да стигнеш и до нощните звезди.

Цял живот ръцете ти не спряха

да се трудят и упорстват до зори.

 

Книгата за тебе бе вестител,

със знания за бъдна светлина.

Успехите ти бяха ускорител,

за вечни благодарствени слова.

 

С теб горди бяха шумните редици,

на училищни рояци с шепа смях.

С диплома от хиляди шестици,

наблюдаваха те всички, аз съзрях.

 

Дори стъпките ти бяха великански,

израстваше напред със часове.

Знанието донесе ти победа,

изкачвайки и чужди върхове.

 

Но днес държиш живота си на длан,

поела тежко сърп от угризения.

В мислите ликуваше ли химн,

или красиви думи бяха изкушение?

 

Вярваш ли в живот на чудеса

или болка тясно в тебе се е скрила.

По- труден е животът пред смъртта,

но пътят е един единствен, мила!

 

23.септ. 2009г.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Върбева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....