Живот на длан
Живот на длан
На Мили
Днес държиш живота си на длан
и сама редиш самотните постели.
Болката във мрака е закон,
но само миг в невидимите двери.
Така реши, с усмивка затаена,
да стигнеш и до нощните звезди.
Цял живот ръцете ти не спряха
да се трудят и упорстват до зори.
Книгата за тебе бе вестител,
със знания за бъдна светлина.
Успехите ти бяха ускорител,
за вечни благодарствени слова.
С теб горди бяха шумните редици,
на училищни рояци с шепа смях.
С диплома от хиляди шестици,
наблюдаваха те всички, аз съзрях.
Дори стъпките ти бяха великански,
израстваше напред със часове.
Знанието донесе ти победа,
изкачвайки и чужди върхове.
Но днес държиш живота си на длан,
поела тежко сърп от угризения.
В мислите ликуваше ли химн,
или красиви думи бяха изкушение?
Вярваш ли в живот на чудеса
или болка тясно в тебе се е скрила.
По- труден е животът пред смъртта,
но пътят е един единствен, мила!
23.септ. 2009г.
© Галена Върбева All rights reserved.
