15 oct 2018, 14:00  

Живот на кредит

  Poesía
1.2K 5 12

Живота дава кредит. Голям и без въпроси.
Бележи те със име, със някакво клеймо.
И знае, че на края винаги ще просиш
възмездие, 
вярвайки във своето добро.
💎
Чака те. Лихвар е. Знае - има време...
Разпъва те. И кожата ти ще дере.
Дава повече, та повече да вземе.
Хиена е. 
До всичко ще се добере.
💎
Подкупи не взима, опрощение не дава.
Няма милост - ре́кета се плаща.
И на праведните даже не прощава.
Гладни, боси... 
Всеки се разплаща.
💎
Дал е Слънцето и въздуха на вересия.
И няма млад и стар, богат и беден.
Цял живот го мислиш за месия.
И топъл мислиш е. 
Но винаги е леден.
💎
Благословен си мислиш, че си се родил!
Обичаш, страдаш, молиш се... Накрая
гледаш - недостатъчно си му платил,
въпреки, че си живял, 
като за в Рая.
💎
Живота е циник. Най-големия вампир!
От нашите сълзи си прави угощение.
За него любовта е о́ргия и пир.
А мъката ни няма
никакво значение
💎
Тиктака бомбата със закъснител.
А мястото и времето - врачуваш.
Като куршум коварен е. Със заглушител.
Умираш първо, 
а изстрел после чуваш.
💎
Лихвар е! Броѝ ти залъците, крачките...
Какво си ял? Кога и колко си изпил?
Рита те, настъпва те и мачка те.
От кой си взел, на кой си дал? 
Къде си бил?
💎
Бил дълъг... Но е всъщност много кратък.
Няма смисъл сълзи да му рониш.
Кръвта ти пие без остатък.
Забива ти 
последните пирони.
💎
Консумира те, със грях или без грях.
Вдишаш ли го, вече си в играта.
И винаги довършва те до прах.
Не можеш да го съдиш.
Това са правилата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valya Тodorova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...