22 feb 2008, 22:14

Живот на пауза

1K 0 11
От колко време властваш в моята душа
и аз не зная вече откога
времето минава ден след ден
казват, че лекува, а е болно в мен.

Животът ми сякаш на пауза е,
лентата нещо се спря,
но, уви, спря се на твойто лице
и на кадъра, на който съм сама.

Не мога никой да излъжа, че не ме боли,
изписано е очевидно в моите очи,
боли ме, да, боли ме и какво от това?
Това си е между мен и моята душа.

Всяка вечер е до болка позната,
напивам се, а после плача,
плача не за теб, а за себе си
и за това, което ти ми причини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Art_devil Много ти благодаря Прегръщам те
  • Само мога да кажа че страшно много ме кефи поезията ти!А и толкова млада а пишеш толкова страстно и красиво!Пък и си красива!Продължавай в същия дух и успех!
  • Искам да кажа,че стиховете които пиша не са свързани с лични преживявания.Но все пак благодаря ти , мила Вили
  • съжалявам за тъгата ти...Поздрав!
  • Поздравления и от мен...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...