22 feb 2008, 22:14

Живот на пауза

1K 0 11
От колко време властваш в моята душа
и аз не зная вече откога
времето минава ден след ден
казват, че лекува, а е болно в мен.

Животът ми сякаш на пауза е,
лентата нещо се спря,
но, уви, спря се на твойто лице
и на кадъра, на който съм сама.

Не мога никой да излъжа, че не ме боли,
изписано е очевидно в моите очи,
боли ме, да, боли ме и какво от това?
Това си е между мен и моята душа.

Всяка вечер е до болка позната,
напивам се, а после плача,
плача не за теб, а за себе си
и за това, което ти ми причини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Art_devil Много ти благодаря Прегръщам те
  • Само мога да кажа че страшно много ме кефи поезията ти!А и толкова млада а пишеш толкова страстно и красиво!Пък и си красива!Продължавай в същия дух и успех!
  • Искам да кажа,че стиховете които пиша не са свързани с лични преживявания.Но все пак благодаря ти , мила Вили
  • съжалявам за тъгата ти...Поздрав!
  • Поздравления и от мен...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...