22 февр. 2008 г., 22:14

Живот на пауза

1K 0 11
От колко време властваш в моята душа
и аз не зная вече откога
времето минава ден след ден
казват, че лекува, а е болно в мен.

Животът ми сякаш на пауза е,
лентата нещо се спря,
но, уви, спря се на твойто лице
и на кадъра, на който съм сама.

Не мога никой да излъжа, че не ме боли,
изписано е очевидно в моите очи,
боли ме, да, боли ме и какво от това?
Това си е между мен и моята душа.

Всяка вечер е до болка позната,
напивам се, а после плача,
плача не за теб, а за себе си
и за това, което ти ми причини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Art_devil Много ти благодаря Прегръщам те
  • Само мога да кажа че страшно много ме кефи поезията ти!А и толкова млада а пишеш толкова страстно и красиво!Пък и си красива!Продължавай в същия дух и успех!
  • Искам да кажа,че стиховете които пиша не са свързани с лични преживявания.Но все пак благодаря ти , мила Вили
  • съжалявам за тъгата ти...Поздрав!
  • Поздравления и от мен...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...