Живот на пауза
От колко време властваш в моята душа
и аз не зная вече откога
времето минава ден след ден
казват, че лекува, а е болно в мен.
Животът ми сякаш на пауза е,
лентата нещо се спря,
но, уви, спря се на твойто лице
и на кадъра, на който съм сама.
Не мога никой да излъжа, че не ме боли,
изписано е очевидно в моите очи,
боли ме, да, боли ме и какво от това?
Това си е между мен и моята душа.
Всяка вечер е до болка позната,
напивам се, а после плача,
плача не за теб, а за себе си
и за това, което ти ми причини.
и аз не зная вече откога
времето минава ден след ден
казват, че лекува, а е болно в мен.
Животът ми сякаш на пауза е,
лентата нещо се спря,
но, уви, спря се на твойто лице
и на кадъра, на който съм сама.
Не мога никой да излъжа, че не ме боли,
изписано е очевидно в моите очи,
боли ме, да, боли ме и какво от това?
Това си е между мен и моята душа.
Всяка вечер е до болка позната,
напивам се, а после плача,
плача не за теб, а за себе си
и за това, което ти ми причини.
© Ванеса All rights reserved.
Прегръщам те
