17 dic 2015, 18:29

Живот неповторим

534 0 4

В живота всичко се повтаря:

пристига, пламва и изгаря.

 

И дни, и нощи се повтарят-

във седмиците се разтварят.

 

Повтарят се и делниците,

повтарят се и празниците...

 

А месеците по сезони

поред годината ги гони.

 

И тъй година след година

без мене всичко си замина.

 

Живота сал не се повтаря:

веднаж припламва и изгаря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели!радвам се на посещението Ви, на коментарите и на оценките!От сърце ви желая хубави събота и неделя!Поздрави от мен!
  • Всичко отлита безвъзвратно! Поздравления за стиха!
  • Но нали имало прераждане, Колич?
    Да се надяваме, че е истина...
  • "Отлитат птиците щом дойде есента,
    но ще се върнат пак през пролетта.
    Летят, летят над равнината тиха
    и виждам вече как изпиха
    небето и до хоризонта вдън
    са сякаш като сбъднат сън.
    Така отлита и животът - не може даже да се зърне...
    Но като тях, но като тях, той няма да се върне."


    Тези редове принадлежат на гениалния Шандор Петьофи и тематично се преплитат с написаното от теб стихотворение, Никола. Да, единствено животът не се повтаря и отлита, но не като прелетна птица. Благодаря ти за стихотворението и че ме подсети, че е време да постна и аз едно стихотворение по темата, публикувано много отдавна, за да актуализирам изтеклата му давност. Хубава вечер!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...