17.12.2015 г., 18:29

Живот неповторим

533 0 4

В живота всичко се повтаря:

пристига, пламва и изгаря.

 

И дни, и нощи се повтарят-

във седмиците се разтварят.

 

Повтарят се и делниците,

повтарят се и празниците...

 

А месеците по сезони

поред годината ги гони.

 

И тъй година след година

без мене всичко си замина.

 

Живота сал не се повтаря:

веднаж припламва и изгаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели!радвам се на посещението Ви, на коментарите и на оценките!От сърце ви желая хубави събота и неделя!Поздрави от мен!
  • Всичко отлита безвъзвратно! Поздравления за стиха!
  • Но нали имало прераждане, Колич?
    Да се надяваме, че е истина...
  • "Отлитат птиците щом дойде есента,
    но ще се върнат пак през пролетта.
    Летят, летят над равнината тиха
    и виждам вече как изпиха
    небето и до хоризонта вдън
    са сякаш като сбъднат сън.
    Така отлита и животът - не може даже да се зърне...
    Но като тях, но като тях, той няма да се върне."


    Тези редове принадлежат на гениалния Шандор Петьофи и тематично се преплитат с написаното от теб стихотворение, Никола. Да, единствено животът не се повтаря и отлита, но не като прелетна птица. Благодаря ти за стихотворението и че ме подсети, че е време да постна и аз едно стихотворение по темата, публикувано много отдавна, за да актуализирам изтеклата му давност. Хубава вечер!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...