15 oct 2011, 19:28

Живот от кръпки

  Poesía
1.1K 0 26

Живот от кръпки часовникът пробужда

в спомени - по един на всеки час,

летящи стъпки в тишината чужда,

бледа сянка в огледалното ми Аз.

 

Тъгувам без тъга, плача без сълзи,

искам и не искам, а времето лети.

Жадувам - докога, влача кървави стрелки,

търся и не търся отминали следи.

 

Надеждата оставих във времето прокъсано.

Любовта си  запечатах, миг в едно сърце.

Вярата прошепнах в душата на дете,

а себе си  откривам  в мастило недописано

и търся края до къде ще доведе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...