Oct 15, 2011, 7:28 PM

Живот от кръпки 

  Poetry
932 0 26

Живот от кръпки часовникът пробужда

в спомени - по един на всеки час,

летящи стъпки в тишината чужда,

бледа сянка в огледалното ми Аз.

 

Тъгувам без тъга, плача без сълзи,

искам и не искам, а времето лети.

Жадувам - докога, влача кървави стрелки,

търся и не търся отминали следи.

 

Надеждата оставих във времето прокъсано.

Любовта си  запечатах, миг в едно сърце.

Вярата прошепнах в душата на дете,

а себе си  откривам  в мастило недописано

и търся края до къде ще доведе...

© Елeна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??