25 ene 2007, 17:58

Живот по навик

  Poesía
1.4K 1 24

Obra no adecuada para menores de 18 años

Не те обичам...

Просто те търпя...

И спрях внимание да ти обръщам...

Не те разпитвам...

Нито пък крещя,

когато пак след полунощ се връщаш...

Дали ми пукаш?

Бога ми, не знам...

Какво пък толкоз? Всички си омръзват...

Коя ще чукаш е подробност там...

За час глада щом с тях ще си залъгваш...

Оттук-нататък и на празен ход

ще оцелеем, мен ако ме питаш...

Живот по навик, даже без любов,

не се живее, ако не обичаш...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нищо ново под небето, миличка ... всички сме го преживяли. Страхотен стих!
  • харесван те
    такава-
    назовававаш нещата
    с истинските им имена.
    няма тън-мън.
  • Историята май е много неприятна, но е повсеместно разпространена! Съжалявам за болката ти! Браво!
  • Силен, истински, точен стих! Много ми хареса!
  • благодаря че ми насочи вниманието към твоите стихове.ще те чета винаги-защото ми допадаш!поздрави за таланта -твоят дар от небитието!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...