25 янв. 2007 г., 17:58

Живот по навик

1.4K 1 24

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Не те обичам...

Просто те търпя...

И спрях внимание да ти обръщам...

Не те разпитвам...

Нито пък крещя,

когато пак след полунощ се връщаш...

Дали ми пукаш?

Бога ми, не знам...

Какво пък толкоз? Всички си омръзват...

Коя ще чукаш е подробност там...

За час глада щом с тях ще си залъгваш...

Оттук-нататък и на празен ход

ще оцелеем, мен ако ме питаш...

Живот по навик, даже без любов,

не се живее, ако не обичаш...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нищо ново под небето, миличка ... всички сме го преживяли. Страхотен стих!
  • харесван те
    такава-
    назовававаш нещата
    с истинските им имена.
    няма тън-мън.
  • Историята май е много неприятна, но е повсеместно разпространена! Съжалявам за болката ти! Браво!
  • Силен, истински, точен стих! Много ми хареса!
  • благодаря че ми насочи вниманието към твоите стихове.ще те чета винаги-защото ми допадаш!поздрави за таланта -твоят дар от небитието!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...