13 may 2021, 23:41

Живот-река

607 4 11

Щом тоз` живот... течаща е река,

какво ли значат някакви години,

щом с вярата за бъдните дела

от устие е тръгнала невинно.

Понякога е нежно кадифе,

копринено докосваща брега си,

с очи напред… към своето море

омайва хората навред с дъха си.

А друг път… със завихрени вълни,

също като буреносен облак,

понесла клони, камъни, треви...

разбива се в скалите гръмотводно.

Така тече животът ни река

със мигове нанизани спонтанно,

от утрото... до новото сега,

уроците си учим непрестанно.

Какви ще станем? Изборът е наш.

Дали пустиня или пък оазис.

Но важно е до сетния си час,

усмивката в душата да запазим.

 

13.05.2021 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, Таня - много ми хареса финала!
  • Благодаря ти от сърце, Скитница!
  • Еха, пропуснала съм! Честит рожден ден на патерица, Таничка! Бъди все така вдъхновена! И да си запазиш усмивката
  • Силве, Пепи, благодаря за топлите пожелания!
  • Много хубав стих! А щом и усмивката пазиш, значи и равносметката,
    честито порастване!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...