Щом тоз` живот... течаща е река,
какво ли значат някакви години,
щом с вярата за бъдните дела
от устие е тръгнала невинно.
Понякога е нежно кадифе,
копринено докосваща брега си,
с очи напред… към своето море
омайва хората навред с дъха си.
А друг път… със завихрени вълни,
също като буреносен облак,
понесла клони, камъни, треви...
разбива се в скалите гръмотводно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация