Живот-река
Щом тоз` живот... течаща е река,
какво ли значат някакви години,
щом с вярата за бъдните дела
от устие е тръгнала невинно.
Понякога е нежно кадифе,
копринено докосваща брега си,
с очи напред… към своето море
омайва хората навред с дъха си.
А друг път… със завихрени вълни,
също като буреносен облак,
понесла клони, камъни, треви...
разбива се в скалите гръмотводно.
Така тече животът ни река
със мигове нанизани спонтанно,
от утрото... до новото сега,
уроците си учим непрестанно.
Какви ще станем? Изборът е наш.
Дали пустиня или пък оазис.
Но важно е до сетния си час,
усмивката в душата да запазим.
13.05.2021 г.
© Таня Мезева All rights reserved.
