Сълзи поливат омразните цветя,

които са пуснали дълбоко корени

в твоята кална плодородна душа.

И докато ги храниш със спокойствие,

съзнанието бавно, мъчно се измаря.

А ти пръскаш от своя прашец цветен

по чуждите здрави, зелени градини.

И техните малки пчелички съзнания

събират прашеца зловреден

и вместо сладък мед произвеждат

блестящи кристалчета опиоиди.

Така заради всички лоши, мръсни помисли

организма бавно започва да гние, погива.

Не след дълго взимаш нова жлъчна опиоидна доза,

а от цялата злоба избиват ти гадни пришки.

По цялото тяло натрупват се болни кисти.

И черният катран от тъма като кръв залива

всеки твой вътрешен жизненоважен орган.

Ето го и краят, часът ти сетен удари.

Затваряш очи и издишаш леко едва.

Няма ги вече мъките, нито болежките.

Настъпи момента, в който ти се прощават

всичките жалки и неприятни грешки

после те мирен полагат в ковчезите тежки.

Твоите останки тленни

биват дълбоко заровени.

Храна си за цветята,

живот в кръговрата.