17 feb 2013, 12:07

Живот в мечти

686 0 0

Оттегчен и някак си от себе си забравен,

препускаш с поглед вперен в хоризонта пуст,

не този хоризонт, който вчера те примами,

а този, който надеждата посочи ти с пръст.

 

А той си е отново мътен и неразгадаем,

допрял в далечината мечтите и реалността

и колкото и да вървиш, все тъй далеч остава,

а реалност и мечти измамно слети си стоят.

 

Но нищо, ти тръгваш пак, устремен напред,

на надеждата нали защото вярваш,

и още дълго с този път ще си зает...

А накрая... Е, тогава ще настъпи краят. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...